В една тиха нощ човек застана под звездите и попита:
„Накъде да тръгна?“

Небето не отговори с думи.
То запали светлини.

Пред него се разкриха пет пътеки, а над всяка – различна звезда.

Първата пътека беше позната – сигурна, утъпкана, удобна.
Звездата над нея светеше слабо, но постоянно.
„Тук няма риск“ – прошепна тя.
„Но и няма растеж.“

Втората пътека беше мъглива, а стъпките потъваха в несигурност.
Звездата над нея трептеше – ту ярко, ту едва видимо.
„Тук ще се луташ дълго“ – каза тя.
„Докато не разбереш какво всъщност искаш.“

Третата пътека беше стръмна. По нея се виждаха следи от падания… и изкачвания.
Звездата гореше силно.
„Тук ще бъдеш изпитан“ – каза тя.
„Но ще откриеш колко си силен.“

Четвъртата пътека беше тъмна – без знаци и без светлина.
Над нея нямаше звезда.
„Тук вървят тези, които не гледат към небето“ – прошепна нощта.
„И често се губят.“

Петата пътека беше различна.
Тя не беше нито най-лесната, нито най-кратката.
Но над нея Слънцето вече изгряваше, въпреки че още беше нощ.
„Тази пътека е твоята“ – каза то.
„Но трябва да я видиш, за да я избереш.“

Човекът разбра нещо важно.
Звездите не вървят вместо нас.
Те не ни спасяват.
Те не вземат решенията ни.

Те показват отговорите, които вече са в нас…

Астрологията не е съдба.
Тя е навигация.
А когато знаеш коя пътека е твоята,
вече не се страхуваш от нощта.

Адриана Авиор